INEP Forum

Powered by ITCom Solutions
Дата и час: 05 Юни 2020, 18:15

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: "Равенство между труд и капитал"
МнениеПубликувано на: 25 Юни 2015, 14:02 
Offline
Moderator
Moderator

Регистриран на: 16 Яну 2015, 11:04
Мнения: 32
"Равенство между труд и капитал"

Автор: Драгомир Драганов, преподавател в УНСС, Експерт в областта на социалната политика на Институт за нов икономически напредък

В началото на февруари 2015 г., в канцеларията на Народното събрание е регистриран законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с № 554-01-24. Законопроектът, внесен от четирима народни представители, след първо четене, впоследствие е обединен с други предложения за изменение на Кодекса на труда – тези на Министерския съвет.
Каква обаче е причината да обръщаме толкова голямо внимание на този наглед твърде обичаен и незначителен факт от живота в Народното събрание?
Причината е, че този законопроект е скандален. Скандален поради своето съдържание, скандален – поради вносителите си, скандален – поради начина, по който той бе внесен в Народното събрание.
Той е скандален, защото е целенасочена и директна атака срещу трудовите права на работниците и служителите. Скандален е, защото се внася от народни представители от лява партия, а всички леви партии са приели защитата на трудовите права като водещ принцип в своята работа. Скандален е, защото той не е обсъждан нито в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество със социалните партньори, нито в рамките на самата политическа партия.
Вносители на законопроекта са народните представители Петър Кънев, Корнелия Нинова, Георги Гьоков и Жельо Бойчев. Това са представители на партия от левия спектър на политическото пространство, на Българската социалистическа партия, която според своя устав е „лява народна партия“, която е приела отговорността да работи за осигуряване на „надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите“ (чл. 6). В програмата на Българската социалистическа партия отчетливо личи критиката към „криворазбрания либерализъм“, при който „стремежът към бърза и лесна печалба, укриването на данъци, безгрижието за правата на трудовите хора взеха връх над социалните отговорности и на работодателите, и на държавата“ (стр. 12).
Не е ясно дали законопроектът е получил одобрение на ресорните съвети, на Изпълнителното бюро или на Националния съвет на Българската социалистическа партия. Ако е така, ще е още по-жалко. Но по-скоро не е. Истински жалкото обаче е, че този законопроект е превъплъщение на всичко онова, на което Българската социалистическа партия претендира, че ще бъде алтернатива – на стремежа към бърза и лесна печалба, на укриването на данъци, на безгрижието за правата на трудовите хора.
Този законопроект е несъвместим с идейния и ценностния фундамент на една автентична лява партия. Поради това трябва да бъде остро осъден.
За какво става дума:
Първо, предлага се срокът за регистрация на трудовите договори в Националната агенция за приходите да бъде удължен от 3 на 7 дни.
Второ, отпада изискването за работодателя да утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платен годишен отпуск.
Трето, отпада изискването за работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.
Четвърто, дава се право на работодателя да прекратява едностранно договора на работника и служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Пето, отпада закрилата при уволнение на няколко категории работници и служители, а именно дисциплинарно уволнени: 1) майки на деца до 3-годишна възраст, 2) трудоустроени работници и служители, 3) страдащи от определени болести работници и служители, 4) работници и служители в отпуск, както и 5) работници и служители, представители на синдикални или други организации на работниците и служителите. В тези случаи работодателят вече няма да е длъжен да изисква предварително разрешение за уволнението от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Шесто, предлага се за микро- и малки предприятия да не важат: 1) ограниченията за удължено работно време, въвеждано едностранно от работодателя; 2) ограниченията за непълно работно време, въвеждано едностранно от работодателя; 3) изискванията работодателят да издава правилник за вътрешния трудов ред, в който да определя правата и задълженията на работниците и на служителите и на работодателя, т.е. на своите собствени, по трудовото правоотношение.
В законопроекта отсъства какъвто и да е опит да се оцени предполагаемото въздействие – икономическо, финансово, социално, съответствие с националното право и правото на Европейския съюз.
Единствените мотиви са, че влизането в сила на промените „ще облекчи условията за стопанска дейност главно на микропредприятията и малките фирми“, и едновременно с това „ще се нали корупционният натиск върху бизнеса“. Наред с всичко друго, мотивите са манипулирани, доколкото вносителите удобно изтъкват само част от промените, които се преследват. Например, твърди се, че с промените ще отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварително уведомяване на инспекцията по труда за удълженото работно време – в същото време, текстът на законопроекта е разписан така, че да отпадне не само изискването за уведомяване (ал. 1 на чл. 136а), но и ограниченията за продължителността на удължения работен ден (ал. 2 на чл. 136а), максималният период, за който се допуска удължаване (ал. 3 на чл. 136а), задължението за компенсиране на работещите от страна на работодателя (ал. 4 и 5 на чл. 136а).
Скандалното с текста за удълженото работно време е и в това, че той, ако влезе в сила, ще наруши европейското законодателство. По-специално ще наруши Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. В чл. 6 на Директивата е изрично упоменато, че „средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа“, при това за референтен период от 4 месеца (чл. 16). Какво би се случило, ако отпадне ограничението за работодателя да въвежда удължено работно време с продължителност, каквато на него му е угодна? Очевидно е – създават се предпоставки за нарушаване на директивата, защото, макар и тя да дава възможност на държавите членки да не прилагат изискванията на чл. 6, е категорична по отношение на изискванията на работодателите в тези случаи (работа над 48 часа за 7-дневен период само след писмено съгласие на работника и служителя, отказът да се полага труд с такава продължителност не трябва да води до вреди, работодателят поддържа документация за всички работници, упражняващи такава работа, документацията е достъпна за компетентните органи и при поискване от тяхна страна, работодателят е длъжен да им я предостави). С текст от типа, че дадена разпоредба не се прилага за определена група предприятия, съответствието на националното законодателство с европейското вече е поставено под въпрос.
Удивителното е, че вносителите само в рамките на един параграф от своя законопроект (параграф 6), създават предпоставки за нарушаване на не една, а на две директиви на Европейския съюз. Освен Директива 2003/88/ЕО, текстът влиза в противоречие с Директива 97/81/ЕО относно рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между европейските социални партньори. По-специално въвеждането на текст, освобождаващ работодателите от микро- и малки предприятия да се съобразяват с чл. 138а, не е само облекчение за бизнеса да въвежда непълно работно време поради производствени причини за неограничен период. То освобождава работодателите да се съобразяват с молбите на работниците и служителите – за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, и обратно, да получават информация за наличието на места за работа на непълно работно време и т.н.
На фона на тези несъответствия, останалите предложения изглеждат незначителни, но не е така. Например удължаването на срока за регистрация на трудовите договори след сключването им в Националната агенция за приходите може да доведе до драстични нарушения на чл. 242, а именно: „Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден“. Защо? Защото съвсем основателно може да възникне ситуация, при която в условия на кампания или голяма поръчка се набират работници, с тях се сключва договор, поръчката се изпълнява за 5 или 6 дни, а след това на работниците се показва вратата на предприятието срещу символично възнаграждение срещу положения труд с удължено работно време, без оглед на междудневна почивка (стига изобщо работодателят да благоволи да изплати някакво възнаграждение). Работниците се оказват без каквато и да е защита, защото са работили в сивата икономика – трудовият договор с тях не е формално сключен, при компетентните органи няма информация за това, тъй като той не е регистриран от работодателя. И защо се правят такива предложения, при условие че съгласно чл. 63, ал. 2, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от завереното от Националната агенция по приходите уведомление за регистрация на трудовия договор. Кодексът на труда е категоричен, че „изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено“ (чл. 63, ал. 4). С други думи, работодателят е заинтересован да регистрира възможно най-рано трудовия договор в Националната агенция по приходите, за да може да започне да ползва работната сила на наетия работник или служител. За какви санкции може да става дума, при условие, че работникът или служителят няма право да стъпи в предприятието, преди да получи своето копие от трудовия договор и заверената му регистрация в Националната агенция за приходите? За какво „облекчаване на бизнеса“ може да се говори в случая, при условие че трудовото правоотношение реално не е възникнало преди договорът да бъде регистриран, т.е. хипотетично до този момент работникът или служителят реално не е в предприятието? Очевидно става дума за нещо друго, по-дълбоко по своя замисъл, отколкото е отстраняването на някаква „административна пречка“.
Какво да се каже за правото на работодателя да уволнява възрастни работници при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което не е нищо друго, освен при навършване на определена възраст? Най-директният коментар по тази законова поправка е, че тя е изключително спорна от гледна точка на съответствието си с Конституцията на Република България и европейското законодателство.
Първият и неоспорим факт е, че правото на обществено осигуряване е конституционно право на гражданите (чл. 51 от Конституцията на Република България). Реализацията на едно конституционното право, а именно правото на обществено осигуряване, материализирало се чрез придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не може да бъде използвано като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. за лишаване от правото на труд (чл. 48 от Конституцията). Основните права на гражданите са неотменими (чл. 57 от Конституцията), т.е. навършването на възраст не може да се счита за валидно основание, че някой може да бъде лишен от правото си да се труди и държавата вече няма ангажименти за създаване на условия за осъществяване на това право, както е записано в Конституцията на Република България.
Освен това, промяната крие поредния риск да бъде нарушено законодателството на Европейския съюз – това е Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Директивата забранява дискриминацията на основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие. Директивата също така посочва, че неравното третиране по признак „възраст“ не представлява дискриминация, ако е оправдано от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта.
Тук най-важното е да се обърне внимание на факта, че европейското законодателство забранява неравното третиране по възраст в областта на заетостта и професиите. Това е общото правило. Специфично изключение е, когато неравното третиране е оправдано от „законосъобразна цел“ и „законосъобразна политика“ (например въвеждането на минимална възраст за започване на работа, което е неравно третиране по възраст, е оправдано поради нуждата да не се допуска детски труд).
Но може ли, в контекста на горното да се счете, че уволнението на навършилите определена възраст хора е обосновано оправдано от законосъобразна цел? Или от законосъобразна политика? Особено в контекста на застаряващото население, ниските равнища на заетост, и най-вече в контекста на „пенсионната реформа“, затягаща достъпа до пенсия? Не само че не е оправдано, но е и би било против целите на политиката по заетостта. Вместо да се създават условия за възрастните хора да работят повече, се предлагат мерки за ограничаване достъпа им до заетостта.
И още нещо – въвеждането на тази разпоредба в Кодекса на труда отвързва ръцете на работодателите. Да, работодателят и в момента може с предизвестие да уволни някой възрастен работник. Но трябва да се мотивира – например да докаже, че работникът и служителят не разполага с нужните качества за ефективно изпълнение на работата (чл. 328, ал. 1, т. 5), или че работникът и служителят не разполага с необходимото образование или професионална квалификация (чл. 328 ал. 1, т. 6). Доказването на тези обстоятелства не винаги е лесно, защото не винаги е обективно. Може и да бъде оспорено в съда. Сега обаче работодателят не е нужно да се мотивира. Сега работодателят просто може да каже: „Вие сте негодни за работа, защото сте стари, не ви искам в моето предприятие, ето ви предизвестието за уволнение“.
Другият спорен момент е правилникът за вътрешния трудов ред. Правилникът няма характер на нормативен акт, не може да противоречи на Кодекса на труда и приложимото законодателство. Изглежда така, сякаш той наистина е излишно административно бреме за бизнеса. Но дали това е така? По-скоро не – предложението за отпадане на задължението на работодателите от микро- и малки предприятия да разработва правилник за вътрешен трудов ред всъщност е вратичка към ограничаване на информираността на работниците и служителите, и отслабване на защитата им при уволнение. И нещо повече – облекчаване на дисциплинарните уволнения.
Защо? В правилника за вътрешния трудов ред се описват правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателите по отношение на трудовото правоотношение. При това детайлно. Този правилник обикновено е в писмена форма и в него се уреждат въпроси като възникване на трудовото правоотношение, почивките, отпуските, работното време, трудовата дисциплина, дисциплинарните наказания, имуществената отговорност и т.н. С отпадането на задължението тези въпроси да се уреждат писмено, а всяко изменение да се свежда до знанието на работниците и служителите, означава не друго, че от влизане в сила на законопроекта правилникът за вътрешния трудов ред ще бъде не друго, а каквото реши работодателят. Той може да се променя произволно, в зависимост от настроението на собственика на фирмата. Може да се окаже, че работниците и служителите сами няма да са разбрали, че са нарушили трудовата дисциплина, защото не са били информирани, че техният работодател е въвел нови изисквания. И така пътят към дисциплинарните наказания и уволнения става много лесен.
При отсъствие на писмен документ, уреждащ въпросите с трудовата дисциплина, работникът и служителят трудно ще докаже, че не я е нарушил. За работодателя остава свободата произволно да въвежда удръжки от заплатите по произволни и неясни за работещите причини; да произведе дисциплинарното производство, след това да издаде заповед за дисциплинарно наказание или да последва уволнение.
Отчитайки тези обстоятелства, не е без значение наглед странното предложение за отпадане на защитата при уволнение на дисциплинарно уволнените работници и служители. С отпадането на задължението да се води писмена следа за ангажиментите по трудовото правоотношение (правилник за вътрешния трудов ред) и впоследствие – на изискването за предварително разрешение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за уволнението на дисциплинарно уволнени работници и служители, практически превръща недобросъвестните работодатели в еднолични и безусловни собственици на съдбите на работещите в техните предприятия, а самите работещи и техните семейства – в дълбоко зависими от благосклонността на същия този работодател.
* * *
В заключение, 98% от българските предприятия са микро- и малки. В тях работят 54% от наетите лица. Ако оставим настрана правилата за графиците за отпуските, които повече затрудняват и работещите, и работодателите, отколкото да носят някакви съществени ползи, и въвеждането на безопасни и здравословни условия на труд (наистина този въпрос е регламентиран в Закона за здравословни и безопасни условия на труд), ако влязат в сила, промените в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от четиримата народни представители от Парламентарната група на БСП Лява България, ще имат сериозни негативни последствия за мнозинството от работещите на трудов договор.
Макар и приети на първо четене, трябва да бъде направено всичко възможно тези поправки да не влизат в сила, защото те не само противоречат на европейското законодателство, а и защото са преднамерен и дързък удар върху трудовите права. А веднъж отворена, кутията на Пандора трудно може да бъде затворена… И не на последно място, те са поредният случай, когато лявата идея сама руши себе си – и този път, както много често напоследък, в главната роля са бизнесмени, а не политици.
Идеите и ценностите остават на заден план.
Да живее пазарното общество… *

*Този текст е писан към момент, когато законопроектът вече е разгледан на първо четене и предстои второто му гласуване от Народното събрание. От внасянето му през февруари са настъпили някои важни събития, които заслужават внимание. В резултат на дискусиите в рамките на Комисията по труда и социалната политика (18.06.2015 г.), провокирани от звучната негативна обществена реакция, вносителите на законопроекта се опитаха да оттеглят някои от своите първоначални предложения. Първото бе предложението работодателят да не е длъжен да разработва правила за здравословни и безопасни условия на труд, защото такива изисквания има в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Предложението за оттегляне на текста не бе прието от Комисията, а остана текстът, който бе внесен преди това – изискванията към работодателите да отпадат. Направен бе опит да бъде оттеглено и предложението за отпадане на защитата срещу уволнение – Комисията отново не подкрепи и остана първоначалният текст на вносителя. По отношение на изискванията за удължено работно време, непълно работно време и правилника за вътрешния трудов ред се стигна до парадоксалната ситуация народни представители на ГЕРБ да искат отпадане на някои от текстовете – по-специално приложимостта на ограниченията за въвеждане на непълно работно време и разработването на правилника за вътрешния трудов ред. Предложенията на народния представител Светлана Ангелова от ГЕРБ получиха подкрепа, с което, поне в Комисия, се възстанови частично справедливостта. Но спорният член за безконтролното въвеждане на удължено работно време (чл. 136а) остана… Сега срамното петно отново е върху Българската социалистическа партия, а лаврите – в ръцете на управляващите от ГЕРБ, които се оказаха в ролята на защитници на трудовите права на работещите… Очакваме второто гласуване…


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
PhpBB Skin Impulse by Frost © 2008 Kiss Ringtone